Две имена (и псевдоним):
Владимир Николов
Представи се с няколко думи:
Аз съм палеонтолог и палеоартист, работя в отдел „Палеонтология и минералогия“ на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Занимавам се с изследване на вкаменените костни тъкани на изкопаеми гръбначни животни и участвам активно в проучванията на находища на динозаври и други мезозойски гръбначни животни в България. Освен с научна работа се занимавам и с изработването на художествени реконструкции на древни организми, най-вече динозаври.
Какво си завършил?
Имам гимназиално художествено образование – завършил съм специалност „Театрален, кино и телевизионен декор“ в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в гр. Пловдив (2008 г.; професионално образование). Притежавам бакалавърска степен по „Геология“ (2012 г.) и магистърска степен по „Геология и палеонтология“ (2015 г.) от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Понастоящем съм докторант в Националния природонаучен музей при БАН, където и работя като палеонтолог.
Какъв е твоят професионален опит до тук?
Професионалният ми опит е по-скоро скромен и въпреки това, че съм публикуван илюстратор, считам себе си по-скоро за полу-професионален палеоартист. От 2010 г. насам, мои творби са се появявали в научни статии, учебници, монографии, енциклопедии, списания и музейни зали, както в България, така и в чужбина (Великобритания, САЩ и др.). Първите си поръчки като фрийлансър получих през 2012 г., но сериозните проекти, по които съм работил, започнаха да пристигат през 2013 г. Поради това, че след 2019 г. научната работа изпълва основната част от ежедневието ми, в последно време рисувам основно за лично удоволствие и илюстрирам лични проекти, главно своите научни и научнопопулярни статии.
Разкажи ни повече за твоята работа (стил, техника, интереси, начин на работа):
Художниците работещи в сферата на научната илюстрация биха се ориентирали лесно в работния процес на палеоартиста, въпреки че реконструирането на древни организми и обитаваната от тях среда има своите особености. Битува мнението, че в по-голямата си част реконструкциите са резултат от фантазията на художника, но това не е така – в най-добрия случай дори най-малките детайли се базират на научни данни или поне на обосновани предположения, които не противоречат на известните ни факти за света. На първо място се изисква изчитането на доста сериозен обем от научна литература, като също е необходимо художникът да притежава известен обем от знания в широк спектър от природните науки – геология, зоология, поведение на животните, ботаника, екология и т.н. Голям плюс е ако палеоартистът работи с добър консултант. В своята работа почти винаги съм работил сам, като преди да седна да рисувам, първата стъпка винаги е да се запозная с обекта на следващата творба – анатомия, биология, поведение, местообитание и т.н., – т.е. да се заровя в научните статии, монографии и учебници. Едва след това идва самото рисуване.
Поради това, че от зараждането си досега палеоартът почти винаги изпълнява ролята на илюстрация, която да комуникира с широката публика новите палеонтологични открития и хипотези, реализмът очаквано е доминиращият художествен стил, упражняван от палеоартистите. Въпреки, че през последното десетилетие се наблюдава тенденция към стиловото и техническото разнообразяване на палеоарта, аз не правя изключение от историческата традиция – реализмът е предпочитания от мен стил, т.е. максимално реалистичното представяне на живите и неживите обекти в творбата, с лек привкус на романтизъм.
Винаги съм предпочитал традиционните художествени техники, като дълго време работих с молив, туш или акварел. През 2014 г. открих акрилните бои и от тогава досега това е предпочитаната от мен живописна техника. От 2018 г. правя и дигитални рисунки и картини, като подходът ми към дигиталното рисуване е същият като при традиционните техники. За целта използвам най-обикновен (праисторически модел) графичен таблет. Определено не съм почитател на употребата на филтри, фотокомпозиране и т.н., затова разчитам главно на стандартните четки, налични на разположение в софтуера, с който работя.
Трудно ми е да опиша в детайли начина ми на работа, но извън събирането на научната информация, целият ми работен процес най-общо е „не се прави така“. Никога не съм разполагал с обособено творческо пространство, обикновено рисувам вечер на неподходяща светлина, а и често използвам нисък клас художествени материали. Освен всичко това работя доста бавно, като в повечето случаи завършването на една картина, в зависимост от размера ѝ, ми отнема между 60 и 200 (понякога и повече) работни часа. Въпреки всичко, с напредването на годините творческият процес ми става все по-приятен и все по-малко обръщам внимание на това дали правя нещо „правилно“ или не. От значение е крайният резултат и това да съм удовлетворен от свършената работа.
Изложби/участия/представяния/награди:
Имам 3 самостоятелни изложби: „Моменти във времето. Разходка с динозаври“ (Карнобат, 2023 г.), „Динозаврите отблизо“ (София, 2023; Асеновград, 2024) и „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“ (София, 2025). През 2018 г. две мои картини бяха селектирани за участие в международната палеоарт изложба „Picturing the Past”, състояла се в Музея по естествена история и наука на Ню Мексико, САЩ по време на ежегодната конференция на Дружеството по палеонтология на гръбначните (Society of Vertebrate Paleontology). Не на последно място, участник съм в последните две издания на „Биенале на илюстрацията“ (София, 2022, 2024 г.), което считам за лично постижение, поради характера и националния престиж на тези изложби.
Илюстрирани произведения:
Илюстратор съм на детската книга „Excavate! Dinosaurs: Paper Toy Palaeontology” (Ivy Press, 2014 г.), която беше преведена на няколко езика и издадена в над 10 държави. Автор и илюстратор съм на научнопопулярната книга „Песента на титаните: история за динозаври“ (НПМ-БАН, 2023 г.), която разказва за третата експедиция до находището на динозаври и други фосилни гръбначни животни край гр. Трън. През 2019 г. нарисувах корицата на българското издание на научнопопулярния бестселър „Възход и падение на динозаврите“ на проф. Стийв Брусати (Сиела, 2019 г.). Извън работата ми по тези печатни издания съм автор на палеоилюстрациите в (понастоящем) Общински културен институт Научно-Образователен Детски Център „Музейко“ (2014, 2020). Отделни мои творби са отпечатани в различни научни статии, монографии и енциклопедии, включително в чуждоезични издания на National Geographic и Egmont.
Кой е любимият ти илюстратор?
За мен е трудно да отговоря на този въпрос, първо, защото интересите ми са доста тясно специализирани, и второ, защото се възхищавам на работата на адски много палеоартисти. Все пак, ако трябва все пак да избера няколко, то ще се спра на имената на автори от детството ми, сред които Дъглас Хендерсон, Ели Киш, Джон Гърч, Джеймс Гърни, Джон Сибик, Майкъл Скрепник и Раул Мартин. От по-младите поколения палеохудожници ме вдъхновява творчеството на Андрей Атучин, Бет Зайкен, Джон Конуей, Емилиано Троко, Джулиъс Чътъни, Джошуа Кнюпе, Хенри Шарп и много, много други.
Коя е любима ти илюстрирана книга?
Не мога да се спра на едно заглавие.
Коя книга мечтаеш да илюстрираш?
Мечтая да илюстрирам следващата си книга (и по-следващата, и тази след нея). Мисля, че най-голямата ми мечта е един ден, когато съм събрал достатъчно материал, да издам художествен албум с моите творби – книга с рисунки на динозаври и други древни животни каквото съм искал да имам като дете.
Facebook/Instagram/друго: https://www.deviantart.com/t-pekc/gallery
А ето и някои от творбите на Владимир...
Добави коментар