Полевите определители придобиват вида, в който ги познаваме днес, през първата половина на миналия век в САЩ. Първи обекти на подобни трудове стават птиците, благодарение на бързо развиващата се по това време наука, посветена на тях – орнитологията. Интересът към нея се разраства, което довежда до създаването на първото орнитологично дружество - създаденото в САЩ през 1885 г. “Общност на Одюбон”, като основната му дейност е опазването на орнитофауната. Съвременният определител е богато илюстрирано издание с малък и удобен формат, предназначено да улеснява идентификацията на различни видове от дадена фауна или флора в полеви условия. Ползват се от широк кръг хора, принадлежащи към различни групи, между които орнитолози, природозащитници и др. В голямата си част, обаче, ползвателите на този тип издание са любители.
Един от тези ентусиасти, член на младежкия клон на “Общестност на Одюбон” е само на 11, когато си купува бинокъл и полевите определители на Честър А. Рийд - един от най-големите иноватори в областта. 15 години по-късно, младият природолюбител на свой ред издава първият си определител, който осезаемо променя идентификационните книги на своето време и задава нов стандарт. Този читател е Роджър Тори Питърсън. Всепризнатият “баща на съвременния полеви определител” е отдаден орнитолог, който подобно на много от предхождащите го автори, насърчава използването на увеличителни пособия, за сметка на оръжия. Това до голяма степен е благодарение на факта, че по времето, в което се появяват и оформят полевите определители, се заражда сред много хора, не само интересът към изучаване на природата, но и желанието за нейното съхраняване. Сред тях, разбира се, са най-вече много учени и природолюбители. Като такъв, Питърсън активно работи в тази посока, посредством своите определители. В негова помощ тук пристига и фотографията, като начин да се регистрират данни, бързо и без да се отнема живота на обекта. Независимо от факта, че широко използва фотографията в работата си, той смята, че по никакъв начин една снимка не може да е по-добра от научната илюстрацията, както и един фотограф не би могъл да замести добрия и опитен художник. За него, при последния, често има надграждане от образи, които той в последствие интегрира в дадена рисунка, а тя не е резултат на моментно регистриране, което е случаят при фотографията. Също така, един художник-натуралист или научен илюстратор винаги знае как и кое точно да подчертае за да покаже най-същественото. В първия си определител той разработва своя система, наречена впоследствие Идентификационна система на Питърсън, която се състои от две иновации. Първата е малките стрелки върху илюстрациите, посочващи важните отличителни белези за всеки вид. Това, както и лаконичните, но изключително убедителни илюстрации, са инспирирани от схематизираните рисунки на патици с прилежащите им бележки с миниатюрен шрифт в книгата на Ърнст Томпсън Сетън “Два малки дивака”. Едновременно с това, Питърсън осигурява ключови за всяка птица описания и ценни полеви записки, които заедно с ясните и категорични илюстрации лесно и бързо ориентират читателя в идентифицирането на птици на терен. Както повечето книги по това време, определителят на Питърсън е предимно черно-бял, но съдържа в средата си няколко цветни табла, където са събрани близките видове, за улеснение на разпознаването им. Също така, като повечето си предшественици, авторът третира Източната част на Северна Америка, но тук за първи път са включени всички познати тогава видове. Изданието има огромен успех и последват много преиздавания. В годината, когато Питърсън издава първият си определител, той става и част от Националната Асоцияция на Общностите на Одюбон като редактор на образователната програма и художествен редактор на списанието на организацията. През 1941 г. той издава определител и за Западната част на региона. Освен дългогодишен интерес и обширни познания в областта на орнитологията, Питърсън има и солидно художествено образование, което го прави един от най-големите научни илюстратори, редом с неговия любим художник Луис Агасиз Фуертес.
Еволюционното развитие на полевите определители е белязано от множество въведения и подобрения, като сама по себе си появата му е иновация. Благодарение на определителя, става възможно да се предостави информация за дадени обекти по достъпен за по-голямата част от хората начин, следователно да се възпита у тях интерес и желание за съхраняването им. Един от хората с най-голям принос за това е именно Роджър Тори Питърсън. Определителите му продължават да бъдат преработвани и преиздавани и до днес, което ги прави едни от най-популярните сред аудиторията.
Автор: Деница Пенева
Добави коментар