На днешната дата любимото мече на цял свят навършва 96 години, а неговата книжка – 91. Споделяме с вас статията на д-р Милена Радева, публикувана във в-к Култура – Брой 34 (2871), 21 октомври 2016:
„На 21 август 1920 г. се ражда Кристофър Робин, син на писателя и драматург Алън А. Милн. За своя първи рожден ден момчето получава подарък – плюшено мече, което кръщава Едуард.
В Лондонската зоологическа градина в този момент живее опитоменото канадско мече Уинипег, което Кристофър Робин често посещава и прекарва дълго време в компанията му. Силно впечатлено от дружелюбното животно, момчето прекръщава своята плюшена играчка на Уини (в българския превод „Мечо”). Така Мечо и Кристофър Робин заживяват заедно. На Коледа 1921 г. към тях се присъединява Йори, последван от Прасчо, Кенга и бебето Ру идват в „гората” през 1925 г., а Тигър – чак през 1927 г. Зайо и Бухалът са вдъхновени от дивите животни, обитаващи гората край дома на Милн в Съсекс, и не съществуват като играчки. Днес всички приятели на Кристофър Робин се намират в Обществената библиотека в Ню Йорк.
Вдъхновен от собствения си син и неговите игри, писателят започва да работи над серия от стихотворения. Първата му стихосбирка е озаглавена „Когато бяхме съвсем малки” (1924 г.) и за нейните илюстрации му е предложен художникът Ърнест Шепърд, който в това време работи в хумористичното списание „Пънч”. Това е и първата поява на Мечо пред широката публика. Той, увековечен в стихотворението „Хубавото мече”, е силно притеснен, че е дебел. Въпреки че в началото писателят не е убеден дали точно тези илюстрации са най-правилният избор, след успеха на книгата, Шепърд и Милн започват да работят заедно по всички последвали книги за Кристофър Робин и Мечо Пух.
На 14 октомври 1926 г. за пръв път са издадени приключенията на „Мечо Пух” от английското издателство „Methuen”, а датата е приета за рождения ден на Мечето. На следващата година излиза „Вече сме на шест”, а през 1928 г. – „Къщичка в къта на Пух”.
Изображенията, които талантливият художник създава, се превръщат в разпознаваеми и любими образи за поколения деца и възрастни. Леката тушова рисунка, наподобяваща линеарна скица, много точно пасва на тънкия поучителен хумор на текста на Милн. С минимална натовареност на композициите, Шепърд пренася читателя и в Стоакровата гора, и в капана за муслони, и в клоните на дъба в търсене на „мет”. Всеки от харизматичните герои се откроява със собствен характер на рисунката, подобно на персонажите, които самият Милн изгражда в двете книги. Трактовката на портретната характеристика на Кристофър Робин по никакъв начин не го различава от „портретите” на неговите играчки, а в читателя не остава и капка съмнение, че Пух, Прасчо, Зайо, Йори и Бухала са също толкова реални, колкото и малкото момче. Първите илюстрации, които Шепърд създава, са черно-бели, но през 1932 г. американският продуцент Стивън Шлезинджър купува авторските права на Мечо Пух.
На седеминчова винилова плоча с детски песнички по стихотворенията от книгата, Мечо Пух за пръв път се появява в цветен вариант, при това с червена фланелка. В оригиналните изображения, които Шепърд рисува, Пух е облечен единствено в две глави – „Глава трета, в която Пух и Прасчо отиват на лов и почти хващат една невестулка” в първата книга и „Глава първа, в която е построена къща на Йори в къта на Пух” във втората книга, тъй като действието се развива през зимата. Червената фланелка на мечето бързо е забелязана от американския пазар и през 1940 г. Агнес Бръш създава първата плюшена играчка с червената фланелка. Скоро се появяват и останалите герои-играчки, които много стриктно се придържат към оригиналния рисунък на илюстрациите.
През 1961 г. съпругата на Милн – Дафне, и съпругата на Шлезинджър – Шърли, продават правата си на компанията Уолт Дисни срещу процент от печалбите на марката. Оттогава до днес авторските права на цялостната концепция “Winnie-the-Pooh” се държат от американския филмов гигант, който бързо разработва новия облик на героите. Според списание „Форбс”, това е най-доходоносният образ, който Дисни някога е създавал – през 2002 г. печалбите достигат над 1 млрд. щ. д., а през 2005 надхвърлят 5 млрд. щ. д.
В България Мечо Пух е представен за пръв път през 1963 г. от издателство „Народна младеж”. Странно е, че авторските права са закупени от немското издателство „Bernard Tauhnitz” – 1933 г., но преводът на Вера Славова е от английски език. В Германия „Мечо Пух” е една от най-успешните книги, което най-вероятно е причината за издаването й в България през немския пазар. Това първо издание не е с оригиналните илюстрации на Шепърд, което може да бъде обяснено единствено с въпроса за международните авторските права в този период и факта, че политическата система в България ратифицира международните конвенции за интелектуална собственост едва през 1965 и 1970 г. Илюстрациите, които посрещат читателя в книгата, са цветни, рисувани с молив, a формите са обрамчени от черен контур. Повечето от тях много точно пресъздават оригиналните композиции на Шепърд, но героите носят различен характер, образност и стилистика. Пух е представен като едра, тромава мечка без фланелка, но за сметка на това с червено-син шал. Прасчо наподобява реално прасе, което го превръща в не особено чаровен персонаж, а Кристофър Робин изцяло е загубил чара на малкото хитроумно момче от Съсекс, превръщайки се в червендалест хлапак с рошава руса коса и син гащеризон. За автор на корицата е посочен художникът Т. Тончев, но най-вероятно намесата му се ограничава само дотам, тъй като визуално тя се различава от общия облик на вътрешните илюстрации. Това издание съдържа само първата книга на Милн и не бележи сериозен успех на българския пазар. Реално погледнато, много малко читатели си спомнят за него, а самата книга днес е почти апокрифна.
Следващият опит за запознанство на българския читател с Мечето, завладяло цял свят, е през 1978 г., когато Борис Китанов създава илюстрациите за второто издание на „Народна младеж”. Този път книгата излиза в голям – албумен – формат с много повече илюстрации, някои от които на почти цяла страница или разтвор. Изображенията са изцяло в стила, властващ над илюстрацията в България в този период – силна стилизация и опростяване на цветовете, изграждащи геометризирани образи с плосък, декоративен характер. По-голямата част от изображенията са разположени на бял фон, който не придава пространственост на книжните разтвори, а засилва условността на рисунката. Китанов не е следвал илюстрациите на Шепърд, тъй като композиционните решения в двете книги рядко имат допирни точки. Персонажите трудно напомнят оригиналните образи от 20-те години и още по-трудно – оригиналните играчки. Истината е, че създадената от художника книга е изцяло оправдана от визуалността на 70-те години и масовия шаблон, който определя детската илюстрация в страната от края на 60-те години. В наблюденията си внимателният читател може да стигне още по-далеч, откривайки твърде много допирни точки с чешкия художник Збигнев Рихлицки и работата му в двете книги за „Мечо Клепоушко”, издадени през 1962 и 1966 г., и дори с тези на Тодор Кръстев към „Как Мечо Карпатски стана капитан” на Веса Паспалеева.
Но да се върнем към Мечо Пух… Произведенията на Борис Китанов, макар и маниерни дори от тогавашна гледна точка, успяват по свой начин да интерпретират разказите. Цветните композиции създават приятно „шарено” настроение в цялостната визия на книгата, а червендалестият Кристофър Робин е близък образ за българските деца. Прасчо отново създава проблеми и е трудно да бъде разпознат като малко, плашливо животно, тъй като прилича на четинесто прасе, но останалите герои с лекота носят определената от художника стилистика и (абстрахирайки се от рисунките на Шепърд) успяват да усмихнат читателя. Именно с тези илюстрации много от родните почитатели на книгата свързват образите на героите от Стоакровата гора.
През 70-те историите за мечето и неговите приятели бележат възход не само в България, но и в международен план. Уолт Дисни създава късометражни филми, изцяло базирани по двете книги. Първото филмче е представено през януари 1966 г. и е озаглавено „Мечо Пух и дървото с мед” и включва първите две глави от първата книга. Двайсет и петминутната анимация има невероятен успех в САЩ, въпреки че в Англия не се приема толкова радушно. Продължението – „Мечо Пух и бурята” (1968 г.), което включва още шест глави от двете книги, превръща Пух в толкова популярен герой, че през 1969 г. печели „Оскар” за анимационен филм. „Мечо Пух и Тигър” (1974 г.) затвърждава образите на любимите герои, а през 1977 г. Дисни реализира първия пълнометражен филм по двете книги, който включва почти всички глави. Стриктното следване на оригиналните истории на Алън Милн и рисунките на Ърнест Шепърд превръща кинолентата в също толкова знакова, колкото и книгите. Аниматорите запазват основната форма и силует на героите, както и пулсиращата тушова рисунка, което реално оживява образите от книгите. Пух вече е постоянно облечен със своята червена фланелка, Прасчо е малко, плашливо, розово прасенце, Йори е „старото сиво магаре”, което винаги е тъжно, Бухалът „знае всичко за всичко”, Тигърът „премного се перчи”, а образът на Кристофър Робин изцяло се покрива съссина на Милн. Единствено Зайо е оформен в характерната за Дисни стилистика, но това не го откъсва от общата визия на героите.
Отново през 70-те „Methuen” преиздава четирите книги на Милн с оригиналните илюстрации на Шепърд. Този път обаче художникът ги оцветява и огромната публика на Пух и приятелите му припознава връзката на цветните филми с цветните илюстрации.
Първите оригинални илюстрации на Ърнест Шепърд към „Мечо Пух” се появяват на българския пазар чак през 1988 г. в еднотомното издание на „Отечество”. Интересен факт е, че макар и с леки редакции, остава все същият превод на Вера Славова.
В периода на книгоиздателския хаос през 90-те години историите за Мечо Пух излизат в още няколко издания, които се различават единствено по своята корица и формат. Едва през 2001 г. българският читател вижда цветните илюстрации на Шепърд в албумен формат, съдържащ и четирите книги на Милн. Това е и едно от най-добрите издания в България, но, за разочарование на феновете, които знаят книгите наизуст – преводът е нов. С навлизането на издателство „Егмонт България” на пазара през 1991 г. започва издаването и на едноименното списание „Мечо Пух”. Тъй като издателството държи авторския лиценз за репродуциране на продуктите на „Уолт Дисни”, на родния пазар се появява „новият” Мечо Пух.
Истината обаче е, че тази нова визия, която очарова най-малките читатели, изобщо не е нова в световен мащаб. След първия филм през 1977 г. компанията реализира още 7 пълнометражни филма и множество серии, които не са базирани на книгите. С развитието на технологиите анимационните герои губят много от първоначалното си очарование – до степен на абсолютно изчистване на цвета, формата и контура във филма „Тигър” от 2000 г. и последвалите филми, списания, книги и играчки. Феновете на Милн от цял свят не са съгласни с промените, които настъпват в развитието на героите. Но най-малките читатели, към които Дисни насочва продуктите си, обожават Пух и приятелите му, които стават все по-забавни, лесни за разпознаване и още по-лесни за рисуване и оцветяване. Край на тази визия поставя последният реализиран до момента филм – „Мечо Пух” (2011 г.), който не само се завръща към историята на Милн – изгубената опашка на Йори, но и към рисунката на Шепърд. Главният художествен ръководител на Дисни и Пиксар – Джон Лесетър, изоставя напълно 3D обработката и, поглеждайки назад към 60-те, създава ръчно рисувани кадри. Режисьорите Андерсън и Хол базират историята на текстовете на Милн, цитирайки ги във филма.
И когато вече всички си мислехме, че нищо ново, свързано с Алън Милн, Ърнест Шепърд, Кристофър Робин, Мечо Пух, Прасчо, Зайо, Йори, Тигъра, Бухала и Кенга и бебето Ру, не може да ни изненада, през 2009 г. Дейвид Бенедиктъс написа продължението „Завръщане в Голямата гора”, илюстрирано от Марк Бърджес! Въпреки че книгата е официално призната от Настоятелството за авторски права на Мечо Пух, тя надали някога ще бъде приета от верните фенове на Милн и Шепърд.
На 14 октомври Мечо Пух празнува своя 90-и рожден ден.
Честит рожден ден, „глупаво мое мече”!“
Наскоро бяха публикувани още две книги посветени на Печо Пух – „Мечо Пух и Кралският рожден ден“, посветена на двойната годишнина на кралица Елизабет II и Мечо Пух; и второто официално продължение на историите – „Най-доброто мече в цял свят“ и двете илюстрирани от Марк Бърджес.
Текст и снимки на книгите: д-р Милена Радева
Добави коментар