Появата на графичния роман често бива свързвана с шейсетте години на двадесети век. Корените на това изкуство обаче могат да се намерят много по-назад в историята, например при зараждането на изкуството на ръкописната книга. Малко известен факт е, че, например, предшественици на речевите балони – един от най-разпознаваемите графични елементи от комиксовата структура, която е характерна и за графичния роман – могат да бъдат открити във визуални образци от Средновековието. Това са т.нар. „речеви свитъци“ (също наричани филактерии или бандероли). Те представляват илюстративно средство, което обозначава реч, песен или друг тип звук, изобразявани като текст върху нарисуван свитък или парче пергамент над главата на героя, който ги произнася. Употребяват се от европейските художници през периодите на Средновековието и Ренесанса.
Средновековната ръкописна книга и в частност славянската старобългарска такава, притежава изключително религиозна тематика и богата украса и е създавана с цел да бъде превърната в посредник в общуването между Бога и човека. Образният свят на този тип книга се превръща във вдъхновение за множество художници и изследователи на калиграфията и илюстрацията. Малцина обаче са тези, които решават не само да изучат принципите на създаване на подобно произведение, но и да създадат свое авторско такова. Един такъв художник е британецът Херман Инклусус, който създава графичния си роман „Черно заклинание“ като съвременна книга в средновековна стилистика.
Херман Инклусус е творческият псевдоним на художника на книгата Стюарт Колакович, роден в Мидлендс, Великобритания. Той учи илюстрация в университета „Кингстън“, а след дипломирането работата му е изключително повлияна от неговото източноевропейско наследство и корените му в славянската култура.
Създаването на личността на Херман Инклусус граничи с литературна мистификация. Той е описан като древен духовник и учен хроникьор, роден в далечна блатиста местност сред непроходими гори, който, въпреки че е поразен от чумата, служи на обезверените като им показва безбожническите си реликви и икони с цел да просветли грешните души. Едновременно с това Херман Инклусус притежава свой собствен уебсайт, имейл адрес и творчество. Стюарт твърди, че е заимствал името от това на чешки монах, живял през тринадесети век и смятан за автора на най-големия по обем средновековен ръкопис в света – „Кодекс Гигас“ с дължина на страницата 92 см. Този илюстрован ръкопис е познат още като „Дяволска Библия“ заради необикновения портрет на дявола на цяла страница, който съдържа, както и заради необичайната легенда около създаването му. Монахът, автор на ръкописа, носи името Херман Херемитус, а легендата твърди, че, за да избегне жестоко наказание, обещал, че ще създаде само за една нощ книга, която ще съдържа цялата човешка мъдрост и знание. Отчаян от неуспеха си, отправил молитва за помощ към дявола, който действително изпълнил задачата и монахът добавил неговата илюстрация като знак на благодарност.
„Черно заклинание“ (в английския оригинал Dismal Incantation) е публикувана в лимитиран авторски тираж през 2014 г. във Великобритания. Форматът на книгата е минималистичен – дължината ѝ е едва 15 см., а илюстрациите са изпълнени с множество детайли, с което напомнят богато изрисуваните миниатюри в украсата на средновековните ръкописи. Идеята на Херман е да създаде графичен роман на ужаса, но не от традиционния тип, който използва клиширани образи и преекспонирани супергерои, а произведение, което поражда готическо злокобно усещане и е издържано в традицията на средновековната книга. Протагонистът-монах на Херман Инклусус действително е ужасяващ и готов да извърши всякакви отвратителни действия, за да възроди забравеното си вероизповедание, като призове от мъртвите основателя му чрез сбор от демонични ритуали. Корицата на книгата е твърда, облечена в червена висококачествена хартия и с щамповани в златно илюстрация и типография. Хартията на тялото на книгата е плътна, изключително добре поддържаща цветовете и леко тонирана, така че да имитира пергамент или цвят на пожълтели от времето страници. Нюансите на самите илюстрации също имат вид на омекотени от изминалите години багри. Усещането за луксозно издание, каквато е била всяка една книга през Средновековието, се допълва от червената копринена панделка-книгоразделител, прикрепена към гръбчето на книжното тяло.
Особено внимание заслужава и типографията на „Черно заклинание“. Неслучайно книгата е включена като един от примерите за типографска поетика в енциклопедичното издание „Шрифтът разказва истории“ (на англ. – Type Tells Tales) на Британското издателство Thames & Hudson. Шрифтът, използван от автора, представлява адаптирана към латинските букви версия на кирилското уставно писмо, лишено до голяма степен от повечето си орнаментика за по-улеснено четене. Всяка една буква е изписвана на ръка и сканирана, след което буквите са събирани една по една в думи и изречения. Част от текста е решена в червеникаво-кафяв цвят, каквито са и украсените инициали в началото на всяка страница. Срещат се и характерните за средновековната книга речеви свитъци. Последователните панели с илюстрации, отличителни за графичния роман, са отделени с рамки, изградени от геометрични елементи, напомнящи дърво и очертани с нарочно оставени видими полупрозрачни леки моливни линии. Впечатлението е за книга, правена на ръка.
Интересна е и моралната позиция на „Черно заклинание“. Първоначалното впечатление е, че книгата цели сякаш единствено да уплаши и на моменти дори да отврати читателя като го отблъсне от желанието да се отъждествява по какъвто и да било начин с фанатичния монах и неговото религиозно търсене. В края, обаче, главният герой получава своето възмездие като бива поразен от призрака на една от своите жертви и съответно с неговото унищожение настъпва унищожението и на мрачното религиозно учение, което е проповядвал. Това навежда на мисълта, че авторът въпреки всичко е воден от общоприетите морални норми. По този начин книгата се свързва с природата на ръкописите, възхваляващи божественото, не само формално чрез вида на илюстрациите си, природата на шрифта и начина си на направа, но и с посланието на текстовия и визуалния си наратив. Ето как естетиката на Средновековието се оказва напълно подходяща за предаване на авторски послания дори чрез съвременния жанр на графичен роман от двадесет и първи век.
Весела Кучева Петрова
Добави коментар