„За първи път през този век, България е страна гост в международен панаир на книгата“ – каза Светлозар Желев на откриването на българския щанд в Солун по време на Thessaloniki International Book Fair 2026.
Всъщност именно тази реплика ме върна в далечния декември на 2017 г., когато Софийският международен панаир на книгата в партньорство с Международния панаир във Франкфурт бяха организирали конференция в Гьоте-институт на тема „а ние кога“. Е, не беше обявено точно по този начин, но схващате ми идеята. Отговорът тогава беше, че ние нямаме достатъчно преведена българска литература на чужди езици, за да бъдем гост държава където и да е. А подтекстът беше, че ние нямаме политика за превод на родните писатели.
Дали днес имаме такава политика, или просто пазарът се развива и отваря през последното десетилетие… не мога да кажа категорично – може би е комбинация от двете, може би е и щастливо стечение на обстоятелствата, че стана по-интересно да „изскачат“ автори от „странни държави“, може би е естествен подбор на еволюцията.
Но да се върнем в Солун. За пръв път от 1999 г. в Лайпциг, България е гост държава на подобен форум. И няма начин да не се гордеем с този факт. Днес имаме далеч повече преведени български автори, отколкото някога сме имали в историята на българското книгоиздаване. И няма начин да не се гордеем с този факт. Надяваме се да имаме още много поводи за гордост в следващите години и на още по-големи форуми.
Но, за да ги имаме, трябва и да започнем да се представяме достойно и да се представяме наравно.
Песента за щанда на България е стара, вече бих казала – народна и ние не веднъж сме обръщали внимание на проблемите, които необмислените ни щандове предизвикват. Тази година отговорник за организацията бе Гергана Димитрова (изд. Лист и зам. председател на АБК), дизайнът е на FUNKT ARCHITECTS, а визуалната идентичност – на Милена Валнарова. И толкова много ми се искаше да кажа колко е прекрасен и шарен, и отворен, и гостоприемен, и отваря вратите на българското книгоиздаване, и… но не! Не мога да го кажа, защото няма да е вярно. Тези два аквариума, затворили в себе си „избрани“ заглавия от необявена комисия и необявен конкурс, оставят впечатлението на „никой да не пипа“. Книгите остават склещени в капана на стъклените панели и двете самотни столчета са единственото, което подсказва, че тук може да се влезе.
Но ако читателят се престраши да влезе, какво ще открие? Доста голямо количество проза и заглавия, които всички познаваме – „Чамкория“, „Сестри Палавееви“, „Времеубежище“, както и издания на Теодора Димова, Александър Секулов, Виктор Пасков, прекрасните албуми на СХГХ и да не изброявам целия каталог…
В детската секция обаче, която е и нашият илюстраторски фокус – четири полици с книгите на издателство „Лист“, една полица с изд. „Ентусиаст“, няколко книги на изд. „Жанет 45“, „Точица“ и ПАН, по една книга на изд. Софтпрес, ТАТ Криейтив и още няколко случайно преминали цедката издания.
Искам да задам въпросите си директно:
Защо организаторът на събитието си е отредил четири полици със свои книги на подобно събитие?
Това ли бе шансът да си представи собственото издателство?
Това ли е олицетворението на властта в България – отговарям на държавно ниво за нещо, за да си пробутам фирмата?
Това ли значи „представих България“? Или значи „представих себе си“?
Ще оставя всеки да отговори сам за себе си на тези въпроси, докато се разхождам из отворените пространства на книгоиздателите в Солун, разглеждам книгите им без да се налага да вляза в тайно затворено пространство и си говорим за приказки.
Искам, или по-скоро си мечтая, един ден наистина да отворим собствения си мироглед и да създадем щанд, визия и книги, които да поканят световния пазар да ги прочете. Искам, или по-скоро си мечтая, да направим панели, които да не са на български и да събираме българската публика, а наистина да интересуват света. Искам, или по-скоро си мечтая, да няма лоби, което да си представя собствените книжки, а да могат и да бъдат представени наравно и малки и големи, и наши и ваши, защото никога не знаеш кой ще те представи по-добре.
Иначе – да, този панаир имаше огромен потенциал – България бе гост държава за пръв път от 27 години (това е едно поколение не/четящи българи), по инициатива на Thessaloniki International Book Fair 2026 десет български издателства бяха поканени във Fellowship програмата на форума, българската литература бе представена пред гръцката такава, имаше два илюстраторски панела - на Капка Кънева (която представи книгата си, издадена от изд. Лист) и на братята Гелеви (работещи с изд. Ентусиаст).
Но нека следващия път не си лепим табелката с името на държавата по време на официалното откриване и нека следващия път отворим щанда си, за да могат посетителите да отворят книгите…
Снимки и текст: Милена Радева
Добави коментар