Една от най-лесно възприеманите (особено от страна на неспециализираната публика) форми на графичен роман е тази, която превежда на визуален език литературната класика. На най-голяма популярност се радват графичните романи, в които литературното произведение е представено буквално и коректно. Голяма част от този тип издания биват използвани като съпътстващи помагала към учебния процес в множество училища и университети в САЩ и Западна Европа. В България съществува едно единствено литературно произведение от учебната програма, адаптирано към медията на графичния роман, макар и създадено от французин. Това е „Под игото“ на Жак Наре, публикувано у нас от издателство „Примакс“ през 2019 г.
Графичните романи се характеризират със специфичен и разпознаваем начин на представяне на дадена история чрез последователности от илюстрации (секвенции) в комбинация с текст. Авторският подход при адаптирането на класическо литературно произведение в графичен роман, се различава от други визуални езици като например киното. Особен плюс за графичните романи, е, че те могат да възпроизведат характерни за литературата наративни стратегии като дефамилиаризацията и когнитивното многообразие. Принципът на дефамилиаризацията се изразява в стремежа да се избегне спецификата в описанието на даден герой или ситуация като се остави въображението на читателя да „довърши“ аспектите от света на творбата, които умишлено не са точно дефинирани. Комиксовите панели, които са основен градивен елемент в структурата на графичните романи, използват активно принципа на „заключението“, при който читателят довършва във въображението си липсващите от илюстрациите сцени и действия. За разлика от киното, където персонажите биват изиграни от конкретен актьор с характерни физически особености и изпипани до съвършенство детайли на костюма, при графичния роман човешките изображения често биват изграждани чрез принципите на иконичността – посредством съвкупност от символни изображения и условности, с които читателят може много по-точно да се идентифицира или да насложи собствената си представа за героя върху тях.
Когнитивното многообразие, от своя страна, може да бъде изразено чрез илюстрации, които са поставени извън условното време и пространство, в което се намира първичното повествование, добавяйки паралелни наративни реалности. Друг начин за постигане на когнитивно многообразие е чрез използването на множествена гледна точка – действието е показано не през очите на един протагонист, а на множество различни герои, което осигурява на читателя възможността да изгради в собственото си въображение важните моменти в разказа като сбор от предложените разнообразни представи.
Графичният роман „Под игото“ на художника Жак Наре по класическата творба на Иван Вазов възниква първоначално в края на 60-те години на двадесети век като периодичен комикс, публикуван в 135 поредни броя на френския вестник „Юманите“. Копия от вестника се съхраняват в къщата музей на Иван Вазов в родния му град Сопот. Емблематичната българска творба се превръща в настолно четиво за множество френски читатели, след като излиза във вестника редом до култовата комиксова поредица „Пиф“. Жак Наре е запленен от историята на Вазов, затова планира пътуване из България, където прави дълга обиколка на местата, споменати в „Под игото“. По време на пътуването художникът проучва изключително внимателно детайлите на българските архитектура, костюм и дори физическите особености и характерни черти на населението. Това проличава в характера на илюстрациите, които представят аспекти от българския бит и култура с изумителна точност. Изображенията са черно-бели, а формообразуването е постигнато с помощта на контрастни графични петна, комбинирани с линеарна рисунка. Текстът е разположен в големи по обем текстови блокове директно под панелите и по-скоро документално предава съдържанието на романа, отколкото се възползва от композиционните възможности по отношение на типографията, които жанра на графичния роман предполага. Тъй като целта на изданието е до голяма степен именно документална, това е в съзвучие с цялостния характер на произведението.
Петдесет години по-късно русенският архитект и франкофон Орлин Неделчев издирва, събира, сканира, превежда и публикува творбата на Наре, която никога преди това не е излизала като цялостно книжно издание. Гафичният роман е публикуван през 2019 г. от издателство „Примакс“ и заради популярността си бързо се изчерпва, което налага допечатка през 2023 г. Текстът на изданието е преведен от арх. Неделчев от френски език обратно на български, като са запазени всички архаизми и автентични лингвистични конструкции, използвани от Иван Вазов в първоначалния публикуван на български език автентични лингвистични конструкции вариант на „Под игото“.
Графичният роман се разпространява успешно не само между ценителите на жанра, но и сред подрастващите като допълнително помагало към учебната програма, където произведението на Вазов се изучава в няколко различни класове.
Текст и снимки: д-р Весела Кучева-Петрова
- В галерията можете да "разлистите" хронологично първите страници на изданието
-
Финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU
в изпълнение на проект „Електронен алманах на българските илюстратори“, по програма BG-RRP-11.020 - Схема за безвъзмездна помощ две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ по Договор № BG-RRP-11.020-0052
Добави коментар