За пръв път от доста време Коледният панаир на книгата има по-различно усещане от преди. Не знам дали е от остатъчния вкус на мрамор, който все още прискърцва между зъбите ни от пролетното издание, или се дължи на хубавото предколедно време, или на факта, че тази година и ние участваме активно в програмата, но усещането е „по-така”.
Панаирът започна с три кратки, но официални откривания. Първото обяви книжната седмица за започнала. Заместник-кметът на София Тодор Чобанов, Председателят на АБК Велизара Добрева, официалните представители на културните центрове на Вишеградската четворка, както и Софийската филхармония посрещнаха първите гости на панаира в Централното фоайе.
Малко по-късно се състоя откриването на щанда на страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в Мраморното фоайе. Вечерта на първия ден приключи с откриването и поставянето на началото на петия Софийски международен литературен фестивал с първата дискусия в програмата – „Среща на поколенията”.
Тази година фестивалът беше изключително наситен и богат на теми, срещи и дискусии. Бяха засегнати някои основни и дори болезнени въпроси на книжния живот в страната като самоиздаването, книжните трейлъри и практиките на четене. В центъра на втория ден на панаира бе откриването и дискусията „Поколението Милениум – ИЛЮСТРАТОРИ. Трудната среща с българския издател”. Това е първата изложба, която сайтът „Българска илюстрация” организира, с подкрепата на НЦК и СМЛФ и последната дискусия в Годината на детската книга, обявена от центъра. А както и самият програмен директор на фестивала Вера Петрова сподели: „Дискусията и изложбата бяха от основните акценти на цялата програма.”
Репортаж, снимки и видео от дискусията можете да видите в сайта ни.
В програмата на третия ден бе открита една много ценна изложба – „Самиздат книги от Чехословакия и Полша”, а темата за самиздат живота стана част и от програмата на съботните дискусии в Мраморното фоайе.
В петък вечер АБК връчи наградите „Златен лъв”. Награда за „Най-добър издателски проект” взе издателство „Жанет 45” за книгите „Топлото човече”, „Весел гъделичкащ смях” и „Книга за всички неща”. В състава на експертното жури отсъдило наградата са: проф. Виктор Паунов, доц. Иво Панов, проф. Кирил Гогов, Силвия Чолева, Младен Влашки. В категорията общо дванадесет издателства представят своите предложения към журито, което номинира за наградата четири от тях.
Втората категория – „Издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес”, която се присъжда за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк медиен интерес, наградата спечели издателство „Лист” с поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. В номинирането и определянето на наградата участват журналисти, които отразяват книжния сектор. Номинациите за тази награда идват от членовете на журито и чрез гласуване се избира носителят на отличието. В състава на тазгодишното жури са се включили Андрей Захариев, Георги Ангелов, Петко Тодоров, Светлана Дичева, Стефан Джамбазов.
Две работилници за деца огласиха неработната съботна сутрин, ръководени от авторката на „Питанки” – Петя Кокудева, която разказа за своето деветмесечно пътешествие по света и илюстраторката на най-новото издание на Йордан Радичков – „Шарена черга” – Мария Вълкова.
Книжната седмицата завърши в неделя с дискусия на тема „Книгите на 2017 г. Теории и практики на четенето”, в която участие взеха Михаела Петрова, Амелия Личева и Сара Христова, а модератор на разговора беше Александър Кръстев – видео от дискусията можете да гледате на сайта и FB страницата на сайта „Аз чета”.
Панаирът през 2018 г.
На 13 декември 2017 г. ръководството на АБК отправи официална покана към всички издателства за „Закуска за издатели”, организирана от Гьоте-институт. Специалният повод за сутрешната среща на по чаша кафе, беше подготовката на Софийския панаир на книгата през 2018 г., когато немскоезичната литература ще е поставена на фокус. Гости и изнасящи презентации по време на закуската бяха Тобиас Фос – главен мениджър на международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата; Бербел Бекер – ръководител на международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата; Мюге Сокмен, Международен алианс на независимите издатели; Валентина Божичкова – организационен секретар на Асоциация българска книга.
Какво да очакваме в периода 11-16 декември 2018 г.?
Фокус ще бъдат страните Австрия, Германия, Швейцария и Лихтенщайн, а Франкфуртският панаир на книгата ще гостува в София. Програма все още няма, или поне не беше обявена публично, макар и самите представители на панаира да споделиха, че все още не знаят каква ще бъде организацията. Оказа се, че най-известният книжен форум вече е гостувал в София, през далечната 1994 г., факт, който изненада доста от присъстващите. Организаторите от немска страна обявиха и кои са страните фокус в следващите години – 2018 г. – Грузия; 2019 г. – Норвегия; 2020 г. – Канада.
Логичен бе въпросът как България може да кандидатства за фокусна държава и в отговорът стана ясно, че страната ни няма политика и механизъм за кандидатстване. Освен вътрешният пазар на една страна, важна е и държавната отговорност и активна дейност. Един от факторите е количеството и политиката за преводна литература, но не на база свободна търговия, а на държавните центрове за превод, какъвто се оказа, че имало и в България, но той практически не работи и Министерство на културата. Традицията за „Почетна държава” или „Фокусна държава”, както често я наричат медиите, съществува като практика за Панаира във Франкфурт още от 1976 г., когато темата е „Латинска Америка”. През годините различни теми и държави стават фокус на събитието като „Детските книги” (1978), „Религиите” (1982), „Джордж Оруел” (1984), Субсахарския регион, Италия, Франция, Нидерландия и Фландрия, Исландия, Индия, Япония, Мексико, Каталанските езици, Русия, Арабските държави и др.
Ние ще следим новините и развитието на следващия панаир, а снимки и импресии от изминалия можете да разгледате тук.
Снимки и текст: Милена Радева
Добави коментар